Close

Безспорен талант, много труд и малко шанс. Това е само малка част от нещата, които са необходими, за да успееш в света на тениса. Разбира се, и много вложени средства – рискова инвестиция, която в много редки случаи има възвръщаемост.

В поредицата ни “Behind the net” ще ви разказваме истории за разликата – и колко малка и едновременно голяма е тя в любимата ни игра. Ще научите за българите, които са побеждавали тенис легенди и звезди, и какво се е случвало с тях. Ще търсим причината.

Това е историята на момчето, което живее във Варна, но победи Стефанос Циципас:

Аз съм Калоян Вълчев, на 23 г. от Варна. Преди повече от 18 години започнах да тренирам тенис в ТК „Черно море – Елит“ в родния си град, където играя и до днес. Никога не съм се възползвал от услугите на индивидуален треньор, но съм разчитал на подкрепата на семейството си, клуба си и Българската федерация по тенис.

Аз съм 11-кратен държавен шампион на България, в почти всички възрастови групи (12, 14, 16, мъже) и в почти всички видове игри (единично, двойки, отборно). Достигнах върха на своята кариера през 2016, когато постигнах 3 от най-забележителните си успехи: спечелих бронзов медал на Държавното лятно първенство за мъже, триумфирах на Дървавното отборно първенство с отбора на ТК „Черно море – Елит“ и дебютирах в световната ранглиста на АТП.

През 2017 завърших варненската Математическа гимназия с почти перфектен успех от 5.99, а през есента започнах да следвам бакалавърска степен със специалност Икономика в Северозападния университет, един от десетте най-престижни университети в САЩ, от който очаквам да се дипломирам в идните месеци.

Представял съм България на 4 Европейски лични първенства (2012 – 2015) и на двойно повече отборни първенства. На едно такова Европейско отборно първенство постигнах победа, която щеше да се окаже една от най-значимите в кариерата ми. Става въпрос за победата ми над Стефанос Циципас на Зимните купи до 14 г. в Печ (Унгария) през февруари 2012.

Александър Пенев тогава водеше отбора ни. Разбира се, преди мача ми срещу Циципас, двамата с него направихме кратък анализ на съперника: еднорък бекхенд, добър сервис и стабилна игра от основната линия, целяща изграждането на предимство в разиграването.

Този стил на игра по принцип ми беше удобен, тъй като моята игра се базираше на защитата и на контраатаката. Така изградихме плана за мача. Това, което не успяхме да анализираме, а аз по принцип не пропусках да анализирам преди всеки свой мач, е представянето на противника ми в предходни турнири и съответно неговия ранкинг.

Нямах представа как Стефанос се движеше в ранглистата. Впоследствие се оказа, че към датата на мача ни той беше близо до топ 30 в ранглистата на Тенис Европа. Аз пък се борех са влизане в топ 100. Тази моя неинформираност беше един от ключовете за последвалия успех, тъй като успях да се фокусирам върху играта, а не върху съперника.

Първият сет беше интензивна и качествена битка, в която успях да надделея с 6:4. Възползвах се от една необичайна слабост, която Циципас изпитваше в конкретния мач: панталонките му нямаха джобове. Това му нарушаваше ритъма на сервис и може би даде превес в моя полза в ключови моменти на неговите сервис геймове. Във втория сет той беше видимо раздразнен от случващото се, а аз играех все по-уверено и успях да затворя мача сравнително бързо с 6:4 6:1.

След мача бях лично поздравен от майката на Стефанос. Баща му също беше с него. И двамата са изключително любезни и приятни хора, но в същото време целенасочени и професионални. Често съм виждал баща му до него на корта, тренирайки го на различни елементи между мачовете. И досега семейството му продължава да е неотлъчно до него и си мисля, че тази подкрепа се оказва решаваща за неговото успешно развитие.

По-късно през същата 2012-та година двамата със Стефанос участвахме в Европейското лично първенство в Пилзен (Чехия). Случайно се разминахме с майка му, когато тъкмо бях загубил мача си от първи кръг срещу Каспър Рууд. След като научи за загубата ми, тя беше изненадана и ми каза, че е очаквала да спечеля мача си срещу Каспър. Аз й отговорих, че Каспър наистина игра много добре и че е опасен съперник. Впоследствие Каспър и Стефанос се срещнаха на полуфиналите на Европейското първенство и Каспър спечели.

Но достигането на Циципас до полуфиналите за мен беше първата индикация, че него го очаква успешно професионално развитие. И той го постигна.

Не съм учуден от това, че Стефанос е усвоил ударите до степен на съвършенство и че е положил нужните усилия, за да може да издържи физически в един петсетов мач на изключително високо ниво срещу Джокович или Надал. Това, което за мен е стряскащо, е невероятната психика, която показа в мачовете си срещу Джокович на Ролан Гарос през 2020 и срещу Надал на Откритото първенство на Австралия през 2021.

В мача срещу Джокович, той изоставаше с 2:0 сета, а Джокович дотогава имаше само една загуба през годината. За Циципас представянето вече беше отлично, достигайки до полуфиналите на Ролан Гарос.

Имал е много причини да се задоволи с постигнатото и просто да доиграе мача си. Той не направи това. Напротив, той успя да обърне играта в своя полза и единствено по-слабата му физическа подготовка го лиши от шанс за пълен обрат. Нормално е след такъв мач, когато си дал всичко от себе си, да се примириш със статуквото.

И на мача си срещу Надал тази година той беше в същата позиция. Но този път той издържа по изключителен начин на физическото и психическото напрежение и успя да сътвори един от най-великите обрати в историята на Откритото първенство на Австралия, ако не и изобщо.

Този Стефанос, когото имах удоволствието да наблюдавам в тези два мача, като настройка и като поведение на корта нямаше нищо общо с онова момче, срещу което играх преди 9 години и което се ядосваше на всичко около него. Ако не беше позапазилата му се техника на изпълнение на основните удари, щях да си помисля, че гледам друг човек.

Изключително се радвам за неговото израстване и съм уверен, че ще продължи по пътя си към върха на световния тенис. Радвам се също и за развитието на други състезатели, с които съм се срещал по различни турнири през годините: Рубльов, Рууд, Умбер, Кецманович, Муте, Руусувуори, Йемер. Те всички вече са дебютирали в топ 100 на световната ранглиста и им предстои да се утвърдят като успешни състезатели. Трудно е да се прогнозира кой от тях ще стигне най-напред и затова с интерес ще наблюдавам и тяхното развитие.

Add Comment