Close
„През 1998 година не бях известен. В академията ми имаше само 20 играчи и с всеки от тях се познавах много добре“, така започва историята на Патрик Муратоглу за това как приятелството му с Маркос Багдатис се срива.

Години по-късно в продукцията „The Playbook“ френският треньор ще си признае грешката и един от най-важните уроци в живота, които е научил заради нея – „емоцията е най-лошият съветник“.

Бъдещият треньор на легендата Серина Уилямс вижда Багдатис на един тенис турнир. По това време кипърският състезател е само на 13 години, но не е необходимо много време, за да разбере човек, че у това момче има огромен потенциал.

„Бях повече от негов треньор. Аз бях най-важната фигура в живота му. Той ми беше като син. Познавах го толкова добре, още от дете. Прекарвахме страшно много време заедно“, разказва Муратоглу.

Ранкингът на Маркос хвърчи към върховете, докато негов наставник е французинът. През 2006 година Багдатис впечатлява света на тениса, след като разчиства всички звезди по пътя си на Australian Open и стига до финала от непоставена позиция и от ролята на тотален аутсайдер. Шест месеца след това е 1/2-финалист на Уимбълдън и в топ 10 в света.

Маркос е герой за Кипър и модел за подражание. Отношенията му с неговия „тенис баща“ са перфектни.

„Един ден той ми каза, че знае как да бъде топ тенисисти. Всъщност имаше предвид „Аз знам това, което ти не знаеш“. Той имаше предвид, че е направил нещо, което аз като играч не съм. Искаше да забави темпото и да трнира по-малко, за да постигне още по-високи резултати“, спомня си Муратоглу.

“Обърнах се към него и му казах, че и двамата знаем, че е стигнал до мястото, на което е, чрез много усърдна работа. А после ми обясни, че с по-малко тренировки ще е още по-добър. Съжалявам, не ти вярвам“.
След решението на Багдатис да не се влага толкова, зрителите виждат как на някои турнири получава крампи, пада на корта и не може да продължи.

„Той не ме уважаваше. Усещах много силно тази емоция. Казах му: „Родителите ти направиха толкова много за теб. Ние в академията също. Знаеш ли колко много коства това? Знаеш ли какви жертви полагам, а ти дори не се опитваш. Изобщо не ме уважаваш“.
След този ден всичко приключва.

„Не бях добър треньор в онзи момент. Отдадох се на емоцията, на гнева. Искаше ми се да го фрасна. Това не е да си треньор. Когато си добър треньор, не унижожаваш взаимоотношенията си с играча. Няма причина за това. Да си емоционален не е проблем, но оставиш емоциите да решават вместо теб – е. Така Маркос си тръгна“.

„Ще съжалявам за това нещо до края на живота си. Винаги той ще е мой син. Но в живота трябва да си плащаш и да понасяш последствията от действията си“.

Add Comment