Close
В спорта има моменти, които остават неразбрани за зрителите по трибуните и пред телевизионните екрани. Защо някой обезумява в момент, в който това не е логично? Защо друг не се радва при огромен успех? Защо някой се срива психически от уж дребен детайл, когато вече е постигнал толкова много?

На Australian Open през 2009 година Рафаел Надал побеждава Роджър Федерер със 7-5 3-6 7-6 3-6 6-2 и вдига първата си титла в Мелбърн, като стана първият испанец с подобно постижение. Същевременно се превърна и в актуален носител на три от четирите турнира от Големия шлем.

Фокусът обаче не бе само върху шампиона, а и върху Федерер:

“Благодаря ви за подкрепата, вие сте страхотни”, успя да каже единствено Маестрото при награждаването преди да заплаче.

Ридаещият швейцарец разчуства дори Матадора:

“Роджър, съжалявам за днес. Знам колко искаше тази титла. Ти си страхотен шампион и ще спечелиш своята 14-та титла. Винаги е удоволствие да играя с теб. Пожелавам ти успех през сезона”.

Оказва се обаче, че съчувствието на Рафа, дори и малко странно, е само малка част емоцията, която Роджър е предизвикал по цял свят. Емоция, достигнала дори до… Марко ван Бастен.

В глава от автобиографичната си книга „Баста“, холандският легендарен футболист разказва именно за финала на Australian Open през 2009 година.

Предисторията

През 1988 година Нидерлания печели Европейското първенство по футбол след успех с 2:0 на финала срещу Съветския съюз. Връщайки се на този момент, Ван Бастен разказва, че има моменти, в които омаловажава постигнатото.

„Да не преувеличаваме. Следващата седмица всички ще се редим на опашка в супермаркета“, така отговаря футболистът на всички суперлативи за представянето си.

„Същото беше и с гола на финала. За него се изговори какво ли не. По някаква случайност пет месеца по-късно играехме приятелски мач с Германия. Аз си направих шега и исках да го покажа пак – изстрелях топката двайсет и осем метра над и двайсет и три метра встрани от вратата. Трудно е да намеря отговор защо през 1988-а всичко ми се получаваше“.

„Може ми има някаква черта в характера ми, заради която наумя ли си нещо, се фокусирам изцяло върху него и се абстрахирам от всичко останало. Само вътрешно оставам нервен“, разказва още футболистът в книгата си „Баста“.

Той добавя, че като играе голф, никога не изпада в паника, когато трябва да изпълня лесен последен удар, защото знае, че може да пропусне, само ако психически загуби битката.

„Умея да се абстрахирам и да си казвам, че това е единственият удар, който има значение. Следващата дупка още не съществува. Според мен хората на върха са там, защото са ментално програмирани да печелят. Пример за това е Федерер. Истински факир. Всички сме го виждали да се отдава на емоциите след финал на турнира от Големия шлем. И той се борил да се справя с поражението ментално. Такива битки те учат да се справяш с неувереността. Федерер преодолява колебанието и печели. И когато даде волята на сълзите си след това, всъщност се разтоварва“.

„Когато загуби финала на Australian Open през 2009 година и се разчуства, много хора заговориха за поведението му. На мен обаче ми беше ясно какво преживява. Изпратих му кратък мейл, за да му дам кураж. И за да му кажа, че го разбирам. Той оцени жеста ми“.
Ван Бастен в крайна сметка не разкрива какво точно е написал на Федерер, но написаното от него дава поглед отвътре към елитния спорт и защо някои печелят, а други – не. Както и защо шампионите плачат.

Add Comment